Blog

За никого не е тайна, че работещите майки, както и бременните жени и кърмачките, попадат в една от най-уязвимите социални групи. Те имат нужда от подкрепа, съдействие и разбиране, както от страна на близките си, така и от страна на своя работодател.

В настоящото изложение, ще се запознаем с част от механизмите, залегнали в разпоредбите на Кодекса на труда, за защита на правата и законните интереси на жените, по-конкретно на майките и бременните жени. Ще разгледаме какви са задълженията на работодателя и какви са правата на жените.

Специалната закрила на всички работнички и служителки, е уредена в глава ХV “Специална закрила на някои категории работници и служители”, раздел II “Специална закрила на жените” на Кодекса на труда. Тук се съдържа регламентация на защитата на правата на жените и особено на най-уязвимата група дами, а именно бременните, кърмачките и майките на малки деца.

• • Забрана за работодателя да възлага, както и да задължава бременни жени, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.

В разпоредбата на чл. 307, ал. 1 КТ, е посочено, че „Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.“  Важно уточнение е, че специалната закрила започва след удостоверяване на състоянието от страна на работничката или служителката с надлежен документ, който се издава от компетентните здравни органи.

• • Право на бременната жена или кърмачката, както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро, да откаже изпълнението на вредна работа или работа, която носи риск за здравето на майката и нейното дете.

В разпоредбата на чл. 307, ал.2 КТ, е посочено, че „Бременната жена или кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.“ Списъкът на работите и условията на труд, които се считат за опасни или застрашават здравето на майката и нейното дете, се определя с Наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

• • Следва едно задължение на работодателя, което представлява специална закрила на всички жени. Това е създаването и обзавеждането на „Стаи за жени“.

Разпоредбата на чл. 308 КТ гласи, че „Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването.“ Предназначението на тези стаи е да се използват за лична хигиена и почивка на всички работещи жени.

• • Трудоустрояването на бременни жени или кърмачки.

Разпоредбата на чл. 309 КТ, представя различни възможности, приложими за бременните жени, кърмачките и дамите в напреднал етап на лечение ин-витро, които изпълняват неподходяща за състоянието си работа, с една основна цел – закрила на здравето на майката и детето ѝ.

• • Забрана за командироване на бременни жени и майки с деца, без тяхното писмено съгласие.

Съгласно чл. 310 КТ, „Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.“

В изложението, следва да посочим и още една забрана за работодателя, по отношение на специалната категория лица за закрила, а именно жените. Такава е:

• • Забрана за полагане на нощен труд и извънреден труд.

Тази забрана се отнася до няколко категории лица, като тук ще засегнем само групите от жени, които подлежат на специална закрила.

1. Първата група обхваща бременни работнички и служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро. Налице е абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд от бременни работнички и служителки. Забраната обхваща периода от установяване на бременността до началото на отпуска за бременност и раждане или до прекъсване на бременността.
2. Втората група обхваща майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им. При тази категория лица, забраната е относителна и може да отпадне, в случай че дамите изразят писмено съгласие да полагат нощен или извънреден труд.

• • Надомна работа.

В чл. 312, ал. 1 КТ е посочено, че: „Работничка или служителка – майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател.“ Когато работничката или служителката премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен, след като тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да ѝ осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена – с нейно съгласие да предложи друга подходяща работа. Ако жената започне надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа до този момент, не се прекратява. Тогава тя се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие ѝ осигурява друга подходяща работа.

• • Задължение за уведомяване.

С чл. 313а КТ се създава задължение за уведомяване. Съгласно чл. 313а, ал. 1, КТ, бременната работничка или служителка, се ползва от правата, които изброихме по-горе, след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи, както посочихме още в началото на статията. При прекъсване на бременността работничката или служителката, също е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя си. Работодателят и длъжностните лица в предприятието, от своя страна, имат задължението да опазват в тайна обстоятелствата, станали им известни по повод на бременността на служителката.

В подкрепа на работещите майки, в трудовото законодателство се съдържат специални разпоредби за закрила на жените, които ни предоставят възможност да съчетаваме трудовите си задължения с тези, свързани с отглеждането на децата.

Надявам се, че статията е била полезна за Вас! Така приключва и част I. от нашето изложение на тема „Как да защитим правата на работещите майки и бременните жени“.

В част II., ще продължим с посочване на допълни разпоредби, във връзка със специалната закрила на жените, по отношение на правото на отпуски, които се полагат на бременните, кърмачките и майките с малки деца, както и закрилата при уволнение.