Какво представлява медиацията?
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която едно трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни те заедно да постигнат споразумение.
За кого е подходяща?
Медиацията е особено подходяща процедура в почти всички граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и тези, които са презгранични.
Основни предимства на процедурата пред решаването на спора по съдебен ред:
- Улеснява ефективната комуникация между страните;
- Спестява време и разходи;
- Подпомага намирането на взаимоизгодни устойчиви решения;
- Неутрализира враждебността между сраните и трансформира настъпилия конфликт във възможности за позитивна промяна;
- Стимулира страните да поемат отговорност за своите отношения и за постигнатите решения;
- „И най-лошото споразумение е по-добро от постановеното съдебно решение.“ Това е така, защото всичко което бихме постигнали на масата за преговори, ще отговаря на нашите субективни особености, желания, начин на живот – неща, които не могат да бъдат индивидуализирани до такава степен в едно съдебно решение.
Основни принципи при медиацията:
- Доброволност – страните участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят;
- Равнопоставеност – страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация.
- Неутралност и безпристрастност – Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.
- Поверителност – Разискванията във връзка със спора остават поверителни.
Етапи на процедурата:
- Идентифициране на въпросите за решаване (отделяне на спорното от безспорното);
- Определяне на интересите (отвъд заеманите от страните позиции) – идентифициране интересите на всяка страна, както и общите интереси на всички страни, подреждането им по важност;
- Генериране на решения;
- Избор на решение – на базата на съвместни критерии, обсъждане на плюсове и минуси, на потенциала на решението за дългосрочна приложимост;
- Групирането на идентифицираните решения в единна система;
- Обективиране на конкретните договорености в медиационно споразумение.
Започване на процедура по медиация:
Процедурата по медиация започва:
- по инициатива на едната или на двете страни по спора;
- по предложение на съд или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
Необходимо е съгласието и на двете страни по спора, за да се постави начало на процедурата.
Подготовка:
Избор на един или повече медиатори, време и място на срещата. Подписване на споразумение за водене на процедура по медиация, в което се включват следните реквизити:
- Страни и съгласие за медиация;
- Описание на процедурата;
- Възможност за ползване на правна консултация;
- Възнаграждение на медиатора;
- Дата и подписи на страните и на медиатора.
Провеждане на процедура по медиация:
- Първа обща среща – установяват се правила за работа в хода на процедурата. Излагат се спорните въпроси от страните. Целта на тази първа среща е да се създаде походяща атмосфера и да се изгради доверие, както и да се установят основните спорни въпроси между страните;
- Отделни срещи – лични срещи между медиатора и една от страните. Провеждат се по преценка на медиатора и се контролират от него. Всичко споделено на отделна среща остава конфиденциално, освен ако страната сама предпочете неговото споделяне с другата страна. Цели на отделните срещи са: събиране на информация, която страната се притеснява да разкрие пред другата страна, намаляване на емоционалното напрежение, преодоляване на затруднена комуникация, извършване на т.нар. сверка с действителността, откриване и подреждане на интересите, както и генериране и оценка на варианти за решения;
- Последващи общи и отделни срещи – при тях се стартира процесът на структурирането на спогодбата;
- Заключителна среща.