Blog

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.

Кога възниква авторското право?

Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора от момента на създаването на произведението.

Кои са обектите на авторското право?

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Това са:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
14. част от произведение, посочено в предходните точки, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Не са обект на авторското право:

1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

Обектите на авторско право могат да бъдат разпознати по символа, който най-често се поставя в долния край на произведението и изглежда по този начин: ©, като заедно с него се поставя годината, в която произведението е създадено. Също може да се разпознаят и с изписването на думата “copyright”, което в превод означава авторско право, както и с фразата „всички права са запазени“.

Кои са носителите на авторско право?

Те биват автори и други носители на авторско право.

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение.

Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право в случаите, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права

Колко дълго продължава времетраенето на авторското право?

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт.

При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът от 70 години започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Авторското право е наследимо. След смъртта на автора, авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон, съгласно Закона за наследството.

Необходимо ли е съгласие на автора за използването на произведението?

Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато Законът за авторското право и сродните му права предвижда друго.

В обичайната хипотеза, авторът на произведението винаги трябва да е дал своето съгласие, за да се използва произведението му.

За целта трябва да се подготви договор за използване на произведението, с който авторът отстъпва на ползвател правото да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.

Договорът може да се сключва:

1. индивидуално;
2. чрез организация за колективно управление на права;
3. чрез независимо дружество за управление на права.

Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години, като това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

Размер на възнаграждението

Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.

Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението.

Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Кои са правата, сродни на авторското право и други особени права?

Носители и обекти на сродни права

В Закона за авторското право и сродните му права се посочва, че права, сродни на авторското, имат:

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Важно! Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Защитата на авторското право и сродните му права бива 3 вида: гражданскоправна, административноправна и наказателноправна защита.

1. Гражданскоправна защита:

Иск за обезщетение – Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда;
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.

При определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

При нарушение на авторско право или сродно на него право, може да допусне обезпечителна или привременна мярка без да се уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната или привременната мярка.

2. Административноправна защита:

Когато се ползват произведения без разрешение, което само по себе си представлява нарушение по Закона за авторското право и сродните му права, се предвижда наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 2 000  до  20 000 лева за първо нарушение, ако не подлежат на по-тежко наказание.

При повторно и всяко следващо нарушение, в едногодишен срок от налагане на първото наказание, глобата или имуществената санкция е от 3 000 до 30 000 лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца.

3. Наказателноправна защита:

В Наказателния кодекс, в Раздел VII. са посочени престъпленията против интелектуалната собственост. Това са:

• Използване на чужд обект на авторско или сродно на него право без съгласието на носителя на правото – чл. 172а, ал.1 от Наказателния кодекс ни посочва, че: „който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.“ Ако престъплението се извърши повторно или са причинени значителни вреди, ще е налице квалифициран случай и наказанието ще е по-сериозно.
• В чл. 172а, ал. 2 от Наказателния кодекс е посочено второто престъпление против интелектуалната собственост: „който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.“. Разликата между престъпленията по ал.1 и ал.2 на чл.172а от НК е в предмета на престъпното посегателство.
• Плагиатство – то не засяга авторското право върху едно произведение, а неотчуждимото име на неговия автор. В разпоредбата на чл.173 от Наказателния кодекс е посочено, че „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.“

В чл.174 от Наказателния кодекс е посочено, че „Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.“ Разликата между тази хипотеза и плагиатството е, че тук името на действителния автор не се губи, а се присвоява част от неговия труд.

© Адвокат Веселина Велева