КОГАТО ЛЮБОВТА СИ ТРЪГНЕ, А НАСИЛИЕТО ОСТАНЕ.
Зад затворените врати: истината за домашното насилие
Една тема, за която трябва да говорим. Една реалност, която не бива да премълчаваме.
Домашното насилие не започва винаги с удар. Понякога започва с контрол, унижение, заплахи и постепенно отнемане на свободата. Как да разпознаем признаците, да прекъснем мълчанието и да помогнем на човек в опасност?
Чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, ни посочва точната дефиниция:
„Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Актовете на насилие може да се извършват чрез действие или бездействие.“
С настоящата статия, поставяме началото на поредица от публикации, посветени на една сериозна и често премълчавана тема – домашното насилие.
В следващите материали ще разгледаме различните форми на домашно насилие, ще обърнем внимание на признаците, по които можем да го разпознаем, ще представим възможностите за защита и правата на пострадалите, както и институциите и механизмите, към които можем да се обърнем за помощ.
Защото информираността е първата крачка към разпознаването на насилието, а знанието за правата и възможностите за защита може да бъде първата крачка към свободата.
КАКВО Е ДОМАШНО НАСИЛИЕ?
Домашното насилие е нарушение на основните човешки права и представлява сериозен обществен проблем. То засяга хора от всички възрасти, социални групи и общности и често остава скрито.
Според българското законодателство, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Ако Вие или Ваш близък сте засегнати, имате право на защита, подкрепа и сигурност. Министерството на вътрешните работи, е органът, който предприема незабавни действия при всеки подаден сигнал и работи в координация с компетентните институции за защита на пострадалите лица.
ФОРМИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
- Физическо насилие
Физическото насилие включва умишлени действия, които причиняват болка, нараняване или физическо страдание. Такива са:
- удари, ритане, блъскане, скубане;
- душене или ограничаване на дишането;
- хвърляне на предмети по човек;
- причиняване на наранявания с предмети или оръжие;
- принудително задържане или ограничаване на движението;
- отказ от оказване на необходима медицинска помощ след нараняване.
Физическото насилие може да бъде насочено и към деца, възрастни хора и лица с увреждания, като при тях признаците често остават скрити или нелекувани.
ВАЖНО: Дори единичен акт на физическо насилие е сериозно нарушение на закона и изисква незабавна реакция.
При непосредствена опасност – обадете се на телефон 112.
- Психическо насилие
Психическото насилие е умишлено поведение, при което чрез думи, действия или бездействие, се причиняват страх, унижение, тревожност, емоционална болка или се упражнява контрол върху друго лице.
То може да се проявява чрез:
- обиди, унижения, подигравки и заплахи;
- системна критика и обезценяване;
- внушаване на вина, срам или страх;
- контрол върху поведението, контактите и ежедневието;
- изолация от близки;
- манипулация и сплашване;
- заплахи за самонараняване или за увреждане на близки;
- постоянно следене, проверяване и преследване;
- викове и удряне по предмети.
ВАЖНО: Продължителното психическо насилие е форма на домашно насилие и представлява нарушение на закона, дори когато не е съпроводено с физическа агресия.
ВАЖНО: За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
При заплаха – подайте сигнал на телефон 112.
- Икономическо насилие
Икономическото насилие се изразява в контрол или ограничаване на финансовите ресурси, с цел упражняване на власт и създаване на зависимост.
Проявява се чрез:
- възпрепятстване на работа;
- контрол върху доходи и социални помощи;
- отказ на средства за основни нужди – храна, лекарства, лечение, образование;
- принуждаване към поемане на кредити или финансови задължения;
- разпореждане с имущество без знанието и съгласието на другото лице;
- укриване на информация за семейните доходи и разходи;
- ограничаване на достъпа до банкови сметки, карти или финансови документи.
ВАЖНО: Икономическото насилие е признато от закона като форма на домашно насилие и подлежи на мерки за защита, дори когато не е съпроводено с физическа агресия.
- Сексуално насилие
Сексуалното насилие е всяко действие от сексуален характер, извършено без свободно и информирано съгласие на другото лице.
Сексуалното насилие може да се осъществява както чрез физическа принуда, така и чрез заплахи, манипулация, страх или злоупотреба с власт и зависимост.
Сексуалното насилие включва:
- принуждаване към сексуален контакт или действия против волята на лицето;
- извършване на сексуални действия с лице, което не може да даде съгласие или да се противопостави (дете, лице в безпомощно състояние, лице с физическо или ментално увреждане);
- сексуално унижение или посегателство;
- изнасилване, включително в рамките на семейна или партньорска връзка;
- принуда към гледане или участие в порнографски материали;
- нежелан физически контакт със сексуален характер.
ВАЖНО: Липсата на съпротива или предишна връзка не означава съгласие.
Сексуалното насилие винаги е престъпление и подлежи на наказателна отговорност.
„ЧЕРВЕНИ ФЛАГОВЕ“
Домашното насилие често започва постепенно и незабележимо.
Ранни предупредителни признаци („червени флагове“) са:
- контрол върху облеклото, външния вид или поведението;
- ограничаване на контактите с близки, приятели или колеги;
- силна ревност, представяна като „грижа“ или „любов“;
- обиди, подценяване или подигравки;
- внушаване на вина и прехвърляне на отговорност за конфликти;
- проверяване на телефон, съобщения и профили в социални мрежи;
- настояване за постоянен отчет къде и с кого се намира другият;
- резки промени в настроението и изблици на гняв;
- заплахи, включително косвени („ще съжаляваш“, „без мен няма да се справиш“);
- омаловажаване или оправдаване на агресивно поведение.
При деца и възрастни хора червените флагове могат да включват:
- страх от определен член на семейството или лице от близкото обкръжение;
- мълчаливост, отдръпване или внезапни промени в поведението;
- прекомерна зависимост и липса на самостоятелност.
ВАЖНО: Появата на един или повече от тези признаци не бива да се пренебрегва.
Това е само началото на нашата поредица, посветена на домашното насилие.
В следващите статии ще продължим да разглеждаме темата в дълбочина, като се фокусираме върху правата на пострадалите и възможностите за защита и подкрепа.
Защото знанието дава сила, а информираността може да спаси човешки живот!
